Описание

Значение, географско положение, етапи на археологическо проучване, състав

Средновековната крепост „Турну“ се намира в Дунавската гора, близо до Турну Мъгуреле, на около 3,5 км, югозападно от нея, на около 700 м от брега на реката, на разстояние 1 км от терминала DN 52, който свързва България чрез фериботна линия, близо до град Никопол (старата османска крепост Никополис) и на ок. 5 км от устието на Олт в Дунав.

Според Поземлената книга използваемата площ на обекта е 11397 кв.м.

Крепостта Турну е единствената от поредицата укрепления северно от Дунав, построена от Мирча чел Батран и след това окупирана от Османската империя, която не е била покрита от съвременните градове след тяхното разглобяване и изоставяне (като Турну-Северин, Гюргево и Браила).

За крепостта Турну, Август Требониу Лауриан записва за първи път в Историческото списание за Дачия от 1846 г. и смята, че крепостта е построена върху руините на римска кула. Скоро крепостта е посетена от Чезар Болиак, който предприема разкопки, описва руините и заключава, че тук се намира римската крепост Ромула. Всъщност материалът, използван за изграждането на първата фаза на крепостта, по време на управлението на Мирча чел Бътрън, е донесен от бившия римски лагер в Еск, разположен южно от Дунава, както Григоре Флореску ще открие по-късно. След демонтирането през 1829 г. руините на крепостта стават източник на строителни материали за местните жители и местните власти. Процесът на ограбване на средновековните останки по бреговете на Дунав е спрян с намесата на генерал Раду Росети, който сигнализира на Комисията по историческите паметници за историческото и археологическото значение на руините. Следващите археологически разкопки са извършени от Григоре Флореску, като делегат на Комисията за исторически паметници (CMI), от 1936 до 1939 г. и след това през 1943 г., когато всъщност той разчиства земните стени и депонираният навреме материал за разрушаване, дейност, която е била предмет на обширна кореспонденция с местните власти и Комисията за исторически паметници, която е възложила работата. През годината, когато Григоре Флореску започва археологическите разкопки, мястото е представено под формата на земна могила, покрита с дървета. В първите три поредни кампании изкопът е извършен на дълбочина 5 м, близо до околната кота от варовик, разкривайки средновековната и турската фаза на крепостта.

Между 2006 и 2009 г., последните археологически изследователски кампании, организирани от Йонел Кандеа и Екатерина Țânțăreanu, в които окръжните музеи на Браила и Александрия си сътрудничат, имат за цел да създадат стратиграфската и хронологична връзка на османските петоъгълни укрепления с централната кула изапочване на сондажи върху турския град, съседен на крепостта и разкрит от въздушни снимки и топографски изследвания. На този етап е изчертан главен участък, перпендикулярен на кулата, по ориентираната ос север – запад – юг – изток, който трябва да направи връзката между двата укрепени комплекса, кръглата каменна кула и петоъгълната линия на външната армировка, от пръст.

В последната форма, в края на османската окупация, крепостта Турну е съставена от четири основни елемента, разположени почти концентрично:

– кръгла стена в центъра;

– ограждаща стена;

– защитен ров, ограден със стени;

– втора линия на земната отбрана, петоъгълна форма, с ъглови кули, разположени извън първото заграждение.

Най-важният елемент на укреплението, от който крепостта също е получила името си, е кръглата централна кула, с диаметър 17,40 м и дебелина на стените 3 м.

Предвид историческото значение на археологическия обект, той е включен в списъка на историческите паметници от национален интерес, със следния код: TR-I-s-A-14229.

КРЕПОСТТА “ТУРНУ” ПРЕЗ ИСТОРИЯТА

Географско положение и исторически наименования на крепостта

В края на 14-ти век, когато Мирча чел Бътрън се възкачва на престола на Влашко, Османската империя вече е заемала важни стратегически позиции на Балканския полуостров и е имала за цел да контролира района на Долен Дунав, т.е. и двата бряга на Дунав. При тези условия владетелят на Влашко е построил и укрепил цяла верига крепости на южната граница на страната, създавайки съчленена система, състояща се от нападателни и отбранителни точки на левия бряг на Дунав при Северин, Турну, Гюргево, на десния бряг на реката, при Силистра и в Добруджа при Хършова и Енисала, които от своя страна са аванпостове на крепостите при устието на Дунав, Килия и Крепостта Алба. Крепостта Турну се намира в близост до дунавския брод, където е минавал най-правият път между Трансилвания и Балканския полуостров, който е излизал по долината Олт и е продължавал по долината Осъм, в България, където са се спускали и изкачвали търговци от Трансилвания, но също и турците Влашко и Трансилвания. Отсреща, на десния бряг на Дунав се намира крепостта на Никопол, която от 1393 г. е била окупирана от турците и от които получава името Малкият Никопол (Nicopolea Mică, Nicopolis Minor), името, с което е обозначена крепостта Турну както в чужди документи, така и в румънски. Всички останали имена, които носи в историческите източници, турското Kulé, славянската форма Holovnik и гръцката Pirgos представляват еквивалент на румънската дума Turnu.

XIV век

В настоящия етап от изследването не може да се установи точната дата на изграждането на крепостта Турну, нито да се демонстрира фаза преди края на  XIV в., т.е. късноримска или ранновизантийска фаза. Първото турско превземане на крепостта Турну е една от последиците от първата експедиция на Баязид I през Дунава през есента на 1394 г. След преминаването на реката при Никопол начело на огромна армия от васали от Европа, султанът завладява и окупира крепостта Турну, след което тръгнал да преследва Мирча, който се оттеглил по пътя към столицата Арджеш, близо до която се състояла битката при Ровине на 10 октомври 1394 г. На връщане султанът следвал същия път към Никопол, но не преминава Дунава, преди да инсталира в Малкия Никопол турски гарнизон и вероятно румънски, лоялен на Влад Узурпатора, който турците току-що са поставили на трона на Влашко. От този момент нататък крепостта Турну е била обект на почти всички антиосмански кампании от края на XIV и началото на XV в., защото се намира в непосредствена близост до град Никопол, който по това време се превръща във важен център на османската императорска администрация. През лятото на 1395 г., когато кралят на Унгария Сигизмунд Люксембургски организира нова експедиция до Влашко, след като връща Мирча на кралското място, той се насочва към Турну. След обсада, при която са използвани бойни машини за събаряне на стените, унгарският крал завладява крепостта с големи жертви, в която след това инсталира собствен унгарски гарнизон. Нов епизод в тези алтернативни владения на крепостта е свързан с поражението на кръстоносните рицари при Никопол на 28 септември 1396 г., когато след османската победа турски отряд преминава реката по левия бряг и след като прогонва гарнизона оставен там преди една година от Щибор, войводата на Ардял, завзема отново Малкия Никопол. По време на това управление крепостта, наречена сега Холовник, вероятно силно повредена по време на битките, е възстановена от турците, събитие, записано от каменен надпис, датиран по време на управлението на Баязид Илдиръм, но написан на славянския език, който е бил известен на окупирано население. Не са известни условията, при които крепостта е принадлежала на владетеля на Влашко, но е сигурно, че на 23 март 1399 г. Сигизмунд Люксембургски отбелязва, в послание резюмето на неотдавнашното писмо, получено от Мирча чел Бътрън, датирано 16 дни след това в Малкия Никопол.

XV век

През първите две десетилетия на XV век, в контекста на гражданската война, произтичаща от последователните битки за трона на османската държава и агресивната интервенционна политика на някои християнски държави като Венеция, Византия, Влашко, политиката на Портата на Балканите е за създаване на плацдарми и левия бряг на Дунава и на контролно-пропускателни пунктове в Добруджа. По този начин, в кампаниите от 1419 и 1420 г. Мехмед VI, след като отхвърля Михаил I обратно през Дунав, трансформира дунавските крепости Гюргево, Турну, Енисала и за известно време Северин и Килия, в османски застави в румънския сектор на реката, като по този начин се турцизира. Веднъж включени в Османската империя, тези територии са трансформирани във военни и икономически комплекси, наречени казале, управлявани от кадия и подчинени на данъчни, правни и административни разпоредби под пряката юрисдикция на санджякбейлик. Чрез фермани на султаните, както Гюргево, така и Турну, през целия период на турската окупация, са подчинени на никополския бей, от своя страна под послушанието на румелийския беглербей.

XVI-XVIII век

В Турну, през 16-ти и 17-ти век, най-важният османски владетел е найбът, неговият избирателен район е ниабет. В заповед от 12 юли 1566 г., адресирана до кадията на Никопол, се констатира, че скелето и градчето Турну зависят административно от него. В регистъра на преброяването от 1568 г., подчинен на санджякбелик от Никопол, няма кадия от Турну, а в регистъра на секретариата на овцете от 1612-1613 г. няма данни за казале на име Турну, Холовник или Куле. Този факт се потвърждава от липсата на изрични документални споменавания на имената кадия и каза от Турну в документите на османската администрация за тази територия, иначе намалена по площ, за целия период на турската окупация и от Евлия Челеби, който, посещавайки региона, записва титбата ниабет на тази административна единица. Крепостта от своя страна е водена от диздар (пъркълаб), а не от кадия, а скелето от емин. Известни са данни за броя на турските гарнизони, охраняващи крепостта Турну, което показва, например, през втората половина на XVI в. в Турну 41 войници, 33 арбалетчици и 8 артилеристи, а към края на XVII век, през 1669-1670, войниците са били само 18. През руско-турската война от 1768-1774 г. крепостта Турну, защитена от османски гарнизон, е обсадена от руския генерал Репнин, като щетите се възстановяват по-късно, между 1785-1786 г. Малко след това нова война на територията на крепостта Турну между руско-австрийско-османските армии през 1787-1791 г. кара турските власти да предприемат мерки за укрепване на отбраната на крепостта Турну не само чрез обновяване на старата крепост, но и чрез изграждане на нова,.някъде точно пред Никопол, която ще се казва Турну Ноу.

XIX век

Новата кула и Старата кула ще пострадат по време на Руско-турската война от 1806-1812 г., като двете укрепления са били ремонтирани до 1818 г. Последното нападение на турската крепост при Турну се е случило в контекста на Руско-османската война от 1828-1829 г., на 25 януари 1829 г., когато генерал Малиновски начело на руската армия завладява крепостта, изгонвайки окончателно турците в резултат на мира и мирния договор от Адрианопол, с който Влашко превзема старите му територии по Дунавската линия, окупирани от Османската империя в продължение на 400 години. Малко след тази дата крепостта е демонтирана и разрухата й е продължила непрекъснато и ускорено. По този начин, вече в средата на 19 век, тя се появява в записите на Август Требониу Лауриан и Чезар Болиак вече като руина.

Предвид несигурното състояние на консервация, трудния достъп, както и необходимостта от културна и туристическа експлоатация на археологическия обект от първостепенно значение, бе реализирано неговото благоустрояване, консолидиране, консервиране и реставриране в партньорство с община Никопол в рамките на проекта „The Bridges of Time: Интегриран подход за подобряване на устойчивото използване на трансграничното културно наследство Никопол-Турну Мъгуреле“, програма Interrg V – Румъния – България.