Проект „The Bridges of Time: Интегриран подход за подобряване на устойчивото използване на трансграничното културно наследство Никопол-Турну Мъгуреле”, код 15.2.1.104, код e-MS ROBG – 128, е съфинансиран от Европейския съюз чрез програма INTERREG V-A Румъния-България, Приоритетна ос 2 Зелен регион, Инвестиционен приоритет 1.1 – Подобряване на устойчивото използване на природното наследство и на ресурси и културното наследство.
- Периодът на изпълнение на проекта е 31.03.2017 – 30.01.2022 г.
- Проектът се изпълнява в партньорство с Община Никопол, област Плевен – България и UAT Община Турну Мъгуреле, окръг Телеорман – Румъния.
- Основната цел на проекта е подобряване устойчивото използване на културното наследство Никопол-Турну Мъгуреле чрез разработване, прилагане и насърчаване на интегриран съвместен подход за инвестиране в устойчив туризъм.
- Основните дейности на проекта се основават на изпълнението на иновативни решения, високотехнологични и екологични, за инвестиции в устойчива туристическа инфраструктура и включват:
- Благоустройване, укрепване, съхранение и реставриране на средновековната крепост в Турну Мъгуреле, етап 1;
- Рехабилитация на пътя към скалната църква в Никопол;
- Изграждане на археологически парк на открито-музей „Мостовете на времето” в Никопол;
- разработване на маркетингова стратегия за популяризиране на културно-историческото наследство на региона и на интегрираните продукти, създадени в рамките на проекта;
- създаване на онлайн туристическа платформа;
- организиране на 5-дневен фестивал „Мостове на времето”;
- създаване на онлайн и офлайн рекламна кампания;
- Общата стойност на проекта е 5,836,225.82 евро, от които
- Стойност на ЕС приноса (ЕФРР) : 4,960,791.94 евро
- Държавен бюджет: 774,720.24 евро
- Собствен принос: 100,713.64 евро
След реставрирането, крепостта ”ТУРНУ”, като обект от национален и международен интерес, ще бъде включен във вътрешната и международната туристическа обиколка.
Проектирането и изпълнението на благоустройването, консолидацията, консервацията и реставрацията са извършени от сдружението S.C. INSPETI BUILDING RESTAURATION S.R.L, S.C. CREDO DESIGN S.R.L и S.C. INSPET S.A.
Чрез проекта крепостта и фонтанът са консолидирани и възстановени, зоната, свързана с руините, е уредена чрез изграждане на пешеходни алеи, зелени площи, улуци и е реализирано архитектурното осветление и оградата на крепостта.
Постигането на тази инвестиционна цел бе завършено на 12 май 2021 г., когато в края на строителните работи се състоя приемането.
ОБЩИНА ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ
Община Турну Мъгуреле (на турски Kule, на български Холавник) в южната част на страната, в югозападната част на окръга, близо до вливането на река Олт в Дунав в края на Румънската равнина.
Първата документална атестация за населеното място се появява в диплома, издадена от Сигизмунд Люксембургски, крал на Унгария, по повод битките, водени тук през 1394 г. Крепостта е принадлежала на Османската империя с прекъсвания, между 1417-1829 г., като турска рая в санджака на Никопол. След Руско-турската война от 1828-1829 г. населеното място става част от Влашко, в резултат на Адрианополския договор. След 1829 г. наказателното място е преместено на близкия хълм, близо до населените места Одая и Мъгуреле, а крепостта е разрушена. През 1836 г. е официално обявен за град с указ, издаден от главата на румънската държава Александру Джика.
От 1839 г. е резиденция на окръг Телеорман до 1950 г. и още веднъж от 1952 г. до 1968 г., когато след административното преустройство губи статута си на резиденция в полза на град Александрия.
Комунистическата систематизация е оказала голямо влияние върху градоустройството на града, а създаването на завода за химически торове (1962) превръща града в индустриален. Принудителната урбанизация кара населението на града да нарасне значително, достигайки почти 37 000 жители през 1992 г.
След Революцията от 1989 г. общината претърпява рязък спад в резултат на ограничаването на индустриалните и икономически дейности и миграцията на населението към големите градове и други европейски държави.
Община Никопол
Град Никопол е административният център на общината и е един от най-старите градове в България. Разположен е на десния бряг на р. Дунав. Намира се на 54 километра североизточно от областния център Плевен. Най-близките български градове са центровете на съседните общини: Гулянци – на 24 км югозападно и Белене – на 36 км югоизточно от Никопол. На отсрещния бряг на граничната река Дунав е румънският град Турну Мъгуреле. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старо каменната епоха. В района на хълма „Калето“ са открити останки от времето на траките /1200-100 г. пр. Хр./. По време на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно-през IV век, след разделянето на Римската империя градът остава в границите на Източната Римска империята /Византия/. През 1059 г. получава името Никопол /Никополис – град на победите/.








